Малката църквичка в град Неврокоп
Разпети петък - камбаните звънят във скръб.
Божият син - предаден и разпнат жестоко на кръст.
И ето ме - аз пак се намирам в малкия град.
Избягах от страшния, безжизнен, мрачен ад.
Навън е прохладно и ситно вали.
Боже, Иисусе, ще се върнеш, нали?
Звукът на камбаните така печален и тежък,
вятър свисти и вее жасмин крехък.
В старата църквичка ще запаля свещица,
ще се помоля за мир на своята тиха душица,
ще помоля Господ да ми даде утеха и упование,
ще споделя пред Него всяко едно съкровено желание.
И така пламъкът на моята малка ситна свещица
ще отлее восък и ще попари бледата ми ръчица.
Това са сълзите Господни, които падат от очите му чисти,
те падат върху ми като капки святи, златисти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Македонско Девойче Всички права запазени