4.03.2025 г., 8:36

Малката църквичка в град Неврокоп

310 0 0

Разпети петък - камбаните звънят във скръб.

Божият син - предаден и разпнат жестоко на кръст.

И ето ме - аз пак се намирам в малкия град.

Избягах от страшния, безжизнен, мрачен ад.

 

Навън е прохладно и ситно вали.

Боже, Иисусе, ще се върнеш, нали?

Звукът на камбаните така печален и тежък,

вятър свисти и вее жасмин крехък.

 

В старата църквичка ще запаля свещица,

ще се помоля за мир на своята тиха душица,

ще помоля Господ да ми даде утеха и упование,

ще споделя пред Него всяко едно съкровено желание.

 

И така пламъкът на моята малка ситна свещица

ще отлее восък и ще попари бледата ми ръчица.

Това са сълзите Господни, които падат от очите му чисти,

те падат върху ми като капки святи, златисти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Македонско Девойче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...