Малката църквичка в град Неврокоп

Разпети петък - камбаните звънят във скръб.

Божият син - предаден и разпнат жестоко на кръст.

И ето ме - аз пак се намирам в малкия град.

Избягах от страшния, безжизнен, мрачен ад.

Навън е прохладно и ситно вали.

Боже, Иисусе, ще се върнеш, нали?

Звукът на камбаните така печален и тежък,

вятър свисти и вее жасмин крехък.

В старата църквичка ще запаля свещица,

ще се помоля за мир на своята тиха душица,

ще помоля Господ да ми даде утеха и упование,

ще споделя пред Него всяко едно съкровено желание.

И така пламъкът на моята малка ситна свещица

ще отлее восък и ще попари бледата ми ръчица.

Това са сълзите Господни, които падат от очите му чисти,

те падат върху ми като капки святи, златисти.