26 mar 2017, 18:00

Малката кибритопродавачка 

  Poesía » Para niños
1699 0 5

Седи на тротоара, свита тъжно до улука.

Така решила е, ще чака купувачи тука.

Студен вятър косите ѝ грубо разрошва,

снежинки рисуват бавно дантела разкошна.

 

Обаче улиците мрачни бързо опустяват.

Надеждите да купи някой избледняват.

Но тя продала е едва дузина кибрита,

а щом разгневи се, пастрокът жестоко я рита.

 

Празнуват всички във домовете си топли,

не чуват на продавачката тихите вопли.

А мразът лют и пронизващ вдървява краката

и бърка с ледена ласка под ръба на яката.

 

Тя иска само малко топлинка да има,

но как това да стане в таз студена зима?

В торбата бърка и вади клечка кибрит

и пали я плахо, и впива в нея поглед изпит.

 

Крехкото огънче носи ѝ само надежда

и образ на баба, която благи думи нарежда.

Да, ама милата баба вече отдавна я няма.

„Ех, бабо! – каза си…и на паважа задряма.  

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Натъжи ме и мен. А дечицата ще се разплачат съвсем.Но настроението е предадено точно и красиво.
  • Искаш, ама няма. Момичето умря от студ и приказката свърши.
  • Искам още!
  • Страхотно е, че си се включил по темата, справил си се много добре, само дето приказката е тооолкова тъжна...Затова те предизвиквам да напишеш още една, на която малките мушмороци да се усмихнат от ухо до ухо...
  • и мен ме е вълнувала историята за бедното продаващо кибрит момиче, много хубава идея!
Propuestas
: ??:??