Малката кибритопродавачка
Седи на тротоара, свита тъжно до улука.
Така решила е, ще чака купувачи тука.
Студен вятър косите ѝ грубо разрошва,
снежинки рисуват бавно дантела разкошна.
Обаче улиците мрачни бързо опустяват.
Надеждите да купи някой избледняват.
Но тя продала е едва дузина кибрита,
а щом разгневи се, пастрокът жестоко я рита.
Празнуват всички във домовете си топли,
не чуват на продавачката тихите вопли.
А мразът лют и пронизващ вдървява краката
и бърка с ледена ласка под ръба на яката.
Тя иска само малко топлинка да има,
но как това да стане в таз студена зима?
В торбата бърка и вади клечка кибрит
и пали я плахо, и впива в нея поглед изпит.
Крехкото огънче носи ѝ само надежда
и образ на баба, която благи думи нарежда.
Да, ама милата баба вече отдавна я няма.
„Ех, бабо! – каза си…и на паважа задряма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
