Не те познавам - толкова си Малка,
а стана розата на безконечния ми ден.
Цъфтиш, откъсната с бодли весталка,
надолу сочиш жребий ледено студен.
Играем сякаш някаква игра безкрайна
на страст, възбудена от вечната луна.
Ти търсиш любовта в жена потайна,
а аз обяздвам тялото ти гъвкаво в съня.
С цвета на месинг в тъмни коридори,
върви процесията странна на нощта.
Отваря хиляди врати, ала една затвори.
На нея винаги ще пише - "самота". ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse