Малката спяща принцеса
Не те познавам - толкова си Малка,
а стана розата на безконечния ми ден.
Цъфтиш, откъсната с бодли весталка,
надолу сочиш жребий ледено студен.
Играем сякаш някаква игра безкрайна
на страст, възбудена от вечната луна.
Ти търсиш любовта в жена потайна,
а аз обяздвам тялото ти гъвкаво в съня.
С цвета на месинг в тъмни коридори,
върви процесията странна на нощта.
Отваря хиляди врати, ала една затвори.
На нея винаги ще пише - "самота".
И в замъка на чувствата, под мрачни кули,
мълвейки името ти в транс - коленича.
Принцесо спяща, с теб сме се изгубили.
Но аз до гроб очите ти ще бърша от плача.
© Младен Мисана All rights reserved.
