Малката спяща принцеса

9 дек. 2015 г., 10:04

Поэзия

5.0 / 14

1021 1 12

Не те познавам - толкова си Малка,
а стана розата на безконечния ми ден.
Цъфтиш, откъсната с бодли весталка,
надолу сочиш жребий ледено студен.
Играем сякаш някаква игра безкрайна
на страст, възбудена от вечната луна.
Ти търсиш любовта в жена потайна,
а аз обяздвам тялото ти гъвкаво в съня.
С цвета на месинг в тъмни коридори,
върви процесията странна на нощта.
Отваря хиляди врати, ала една затвори.
На нея винаги ще пише - "самота". ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бяла роза
***

Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
Мир

Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
Любовь с далеко/ Война

Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...

Ещё произведения »