Малката спяща принцеса
Не те познавам - толкова си Малка,
а стана розата на безконечния ми ден.
Цъфтиш, откъсната с бодли весталка,
надолу сочиш жребий ледено студен.
Играем сякаш някаква игра безкрайна
на страст, възбудена от вечната луна.
Ти търсиш любовта в жена потайна,
а аз обяздвам тялото ти гъвкаво в съня.
С цвета на месинг в тъмни коридори,
върви процесията странна на нощта.
Отваря хиляди врати, ала една затвори.
На нея винаги ще пише - "самота".
И в замъка на чувствата, под мрачни кули,
мълвейки името ти в транс - коленича.
Принцесо спяща, с теб сме се изгубили.
Но аз до гроб очите ти ще бърша от плача.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за вниманието, Ена, Лили и Катя! Бъдете винаги в мир с душите си!
-
Хубава творба!Поздравления!
-
Благодаря на всички, които ме удостоиха с вниманието си - прочит, коментар, оценка! Трогнат съм.
Елица, дължа ти специална благодарност, защото винаги си била до мен, дори и в най-трудните мигове, когато бях нападан и охулван. Именно по това се познават преданите приятели и ценители на някого и на неговото творчество.
Приятна вечер и успехи на всички вас, колеги и приятели! -
...!!!
-
"Ти търсиш любовта в жена потайна..."
Замислих се над това, Мисана.
Иначе - чудесен образ на жена. И красив копнеж...
Харесах много. -
Щастлива принцеса, щом си има такава утеха Поздрави, Мисана!
-
С Димитров съм, почитания и от мен, Младене!
-
Много тъга прозрях в тая творба поете! Бравос
-
Отдавна малка аз не съм,
ръце към теб протягам,
но ти за мен си само сън
и душата ми сега се стяга
--------------
Поздравления за таланта ти, Младене! -
!!!!!!
"Приказно бдение
Пътувам в нощта-
тишината е жива,
грее в сини сърца
и с очите се слива.
Тънък лъч от любов,
на стената рисува.
А луната е зов -
няма как, ще будувам.
Там през девет поля
и гори тилилейски
със неземна съдба
и със мъдрост библейска
ме очаква жена,
от мечти обладана.
Яхнал снежна звезда
аз препускам тъдява.
Пеят първи петли,
до къде ли съм стигнал?
Тишината свисти -
аз дори не съм мигнал."
Камен Илиев -
Хубава торба, Младене!Особено ме завладя третия куплет с ритъма си
и с напевността!Майсторско изпълнение!Благодаря за удоволствието да
прочета!Желая ти хубав и спокоен ден! -
Бързо да се намирате с тази принцеса, защото нямате време да сте нещастни!!! Ще и събираш тогава усмивките, защото няма да има сълзи!!! Пак може да не съм разбрала, какво точно си искал да кажеш, но си го изтълкувах по мой си начин и това е хубавото в твоята поезия, че всеки може да си го разкодира, както го влече! Прекрасен стих, Младен! Браво
-
Тази принцеса ще я носиш завинаги в сърцето си,дори и през тъмните коридори на отвъдното!Харесах от сърце!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
