11 ago 2007, 14:07

Малката стъклена роза

  Poesía
658 0 1
Малката стъклена роза


Виждаш ли още мечтите си,

сред далечното нощно небе?

Струват ли ти се по-живи,

отколкото, когато бе малък?

Когато оставиш чувствата си да почиват,

накрая те ще изгорят цветето на страстта.

Преди не преставах да вярвам,

че мога да постигна мечтите си,

независимо колко са далече те.

Сега всичко това спи дълбоко в мен.

Мечтите са станали по-крехки

и от малка стъклена роза.

И тогава защо въобще трябва да мечтаем?

Понякога две мечти се сливат в любов,

но друг път не мога.

Дори и когато са сами,

хората искат да споделят чувствата си,

но е толкова трудно...

Думите са безсилни да изразят

сложните човешки чувства

и тогава се превръщат в сребърен чук,

разрушаващ на парчета малката стъклена роза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....