11 ago 2007, 14:07

Малката стъклена роза

  Poesía
662 0 1
Малката стъклена роза


Виждаш ли още мечтите си,

сред далечното нощно небе?

Струват ли ти се по-живи,

отколкото, когато бе малък?

Когато оставиш чувствата си да почиват,

накрая те ще изгорят цветето на страстта.

Преди не преставах да вярвам,

че мога да постигна мечтите си,

независимо колко са далече те.

Сега всичко това спи дълбоко в мен.

Мечтите са станали по-крехки

и от малка стъклена роза.

И тогава защо въобще трябва да мечтаем?

Понякога две мечти се сливат в любов,

но друг път не мога.

Дори и когато са сами,

хората искат да споделят чувствата си,

но е толкова трудно...

Думите са безсилни да изразят

сложните човешки чувства

и тогава се превръщат в сребърен чук,

разрушаващ на парчета малката стъклена роза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...