Малката стъклена роза

Виждаш ли още мечтите си,

сред далечното нощно небе?

Струват ли ти се по-живи,

отколкото, когато бе малък?

Когато оставиш чувствата си да почиват,

накрая те ще изгорят цветето на страстта.

Преди не преставах да вярвам,

че мога да постигна мечтите си,

независимо колко са далече те.

Сега всичко това спи дълбоко в мен.

Мечтите са станали по-крехки

и от малка стъклена роза.

И тогава защо въобще трябва да мечтаем?

Понякога две мечти се сливат в любов,

но друг път не мога.

Дори и когато са сами,

хората искат да споделят чувствата си,

но е толкова трудно...

Думите са безсилни да изразят

сложните човешки чувства

и тогава се превръщат в сребърен чук,

разрушаващ на парчета малката стъклена роза.