21 may 2009, 22:46

~ Малката звездичка ~

  Poesía
552 0 3

            на Боби

Ти си толкова
малък -
звездичка и слънце,
във дните
порастваш,
а аз се променям,
когато ме гледаш,
усещам живота,
когато заспиваш -
вълшебства мечтая.
Ти вътре
във мене
до вчера бил скрит си,
частица от вечност -
днес вече реалност,
когато те гледам,
аз знам,
че ще бъда,
дори някой ден
във простор
да осъмна.
Ти донесе ми
вяра,
че винаги има
втори шанс
във живота
да съществуваш,
по-щастлива съм
в дните
с твойта мила усмивка,
мойте радости нежни
дано всеки изпита.

~ ~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...