8 feb 2024, 10:10

Малки и големи 

  Poesía » Filosófica
494 2 3

Още от малко момиче зная как да се скрия.

Да съм тиха, когато играя.

Да бъда за пример.

Да казват: "Брей, че възпитано малко момиче!"

 

Да слушам как големите спорят.

Говорят за всичко.

Как рисуват в света със своите думи.

Ах, как волно в простора прелитат!

 

Мълчи, малко момиче!

Ти още нищо не знаеш.

Светът е страшното място,

в което големият човек скръбно затихва.

 

© Любима Маеркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??