Още от малко момиче зная как да се скрия.
Да съм тиха, когато играя.
Да бъда за пример.
Да казват: "Брей, че възпитано малко момиче!"
Да слушам как големите спорят.
Говорят за всичко.
Как рисуват в света със своите думи.
Ах, как волно в простора прелитат!
Мълчи, малко момиче!
Ти още нищо не знаеш.
Светът е страшното място,
в което големият човек скръбно затихва.
© Любима Маеркова Todos los derechos reservados