8.02.2024 г., 10:10

Малки и големи

905 2 3

Още от малко момиче зная как да се скрия.

Да съм тиха, когато играя.

Да бъда за пример.

Да казват: "Брей, че възпитано малко момиче!"

 

Да слушам как големите спорят.

Говорят за всичко.

Как рисуват в света със своите думи.

Ах, как волно в простора прелитат!

 

Мълчи, малко момиче!

Ти още нищо не знаеш.

Светът е страшното място,

в което големият човек скръбно затихва.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любима Маеркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...