re4o (Стефан Николов)
19 144
15 abr 2010, 12:13

Малки неземни цветя... 

  Poesía » Otra
1104 0 8

диханието
на онези цветя
ме поглъща
бавно на хлъцвания
колкото пò
вдишват
пò
се завръщам
покрай тичинките им
в близалцето
онова
ледено цвете
на снежна кралица
сърцето
отново немее
дреме различно
от тогава
бях недорасъл
пролетен плевел
измил срама си
в стапящ се сняг
от пусто
в празно
най
необяснимия труд
на света
без пръст
и даже пясък
обаче
баща ми е
слънцето
а майка
луната
а кокичето
ми е приятел
дишащ за мене
и колкото пò
вдишва
толкова
пò
ме спасява

и ето
дишам
издишвам
поглъщам
спасявам
различно е
много по
различно
от тогава

(всички сме...
малки
неземни
цветя...)

© Стефан Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??