re4o (Стефан Николов)
19 144
15.04.2010 г., 12:13 ч.

Малки неземни цветя... 

  Поезия » Друга
1230 0 8

диханието
на онези цветя
ме поглъща
бавно на хлъцвания
колкото пò
вдишват
пò
се завръщам
покрай тичинките им
в близалцето
онова
ледено цвете
на снежна кралица
сърцето
отново немее
дреме различно
от тогава
бях недорасъл
пролетен плевел
измил срама си
в стапящ се сняг
от пусто
в празно
най
необяснимия труд
на света
без пръст
и даже пясък
обаче
баща ми е
слънцето
а майка
луната
а кокичето
ми е приятел
дишащ за мене
и колкото пò
вдишва
толкова
пò
ме спасява

и ето
дишам
издишвам
поглъщам
спасявам
различно е
много по
различно
от тогава

(всички сме...
малки
неземни
цветя...)

© Стефан Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??