Малки неземни цветя...
диханието
на онези цветя
ме поглъща
бавно на хлъцвания
колкото пò
вдишват
пò
се завръщам
покрай тичинките им
в близалцето
онова
ледено цвете
на снежна кралица
сърцето
отново немее
дреме различно
от тогава
бях недорасъл
пролетен плевел
измил срама си
в стапящ се сняг
от пусто
в празно
най
необяснимия труд
на света
без пръст
и даже пясък
обаче
баща ми е
слънцето
а майка
луната
а кокичето
ми е приятел
дишащ за мене
и колкото пò
вдишва
толкова
пò
ме спасява
и ето
дишам
издишвам
поглъщам
спасявам
различно е
много по
различно
от тогава
(всички сме...
малки
неземни
цветя...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Николов Все права защищены
