22 feb 2008, 7:19

„Mалки разтварящи се споменчета бели”

  Poesía
1.3K 0 6
На дъното на тъмната ми стая

Стени разплакани крещят

От ужас

Тихо се спотайват тайните ми                                                   

Принудени

Да вкусват

От ежедневно еднообразие

 

Скъсани тетрадки

Вече не танцуват

Пожълтели под дъгата на голямо слънце

Няма кой да ги римува

Няма кой да ги преглежда набързо

 

И пухкави

Като във лятното небе

Са облаците тази сутрин

Защото спомниха си за поета

И изхвърлиха от джобовете си всичко чуждо

 

Аз съм с теб

Ти знаеш

Че сме още двамата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...