„Mалки разтварящи се споменчета бели”
На дъното на тъмната ми стая
Стени разплакани крещят
От ужас
Тихо се спотайват тайните ми
Принудени
Да вкусват
От ежедневно еднообразие
Скъсани тетрадки
Вече не танцуват
Пожълтели под дъгата на голямо слънце
Няма кой да ги римува
Няма кой да ги преглежда набързо
И пухкави
Като във лятното небе
Са облаците тази сутрин
Защото спомниха си за поета
И изхвърлиха от джобовете си всичко чуждо
Аз съм с теб
Ти знаеш
Че сме още двамата
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
