ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН) ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
31 290
20 sept 2014, 10:21

Малките неща...

4K 3 44

  

                Малките неща...

 

 

 

Наслаждавах се на малките неща!...

Бутилка вино, снежно-бяла зима,

пламъкът интимен на свещта,

милувчица от моята любима...

 

Къшей хляб в ръката на дете,

късно ято в небесата сиви...

Малкото!... Което ме зове

към мигове възвишено-красиви!...

 

Наслаждавах се на малките неща

и сляпо вярвах в чудесата!...

До онзи ден!... По-черен от нощта,

под воала пъстър на цветята

 

пътят ми преплете се с ковчег!

Най-малкият!... Сълзица чиста, свята...

Най-тъжният, оплакван от човек...

Кинжал в гръдта на Светлината!

 

Бутилка вино малка е да спре

от този миг душевната ми мъка...

И всяка следваща все по-добре

живота ми склонява към разлъка...

 

Нагарча ароматът на свещта,

погледи не вдигам към ятата...

До гроб намразих малките неща!

И спрях да вярвам в чудесата...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Eipril (Хари Спасов)
    Eipril (Хари Спасов)
    Поглед, или погледи? Страшна поезия!
    Благодаря!
  • hapka-kapka (Десислава Вълова)
    hapka-kapka (Десислава Вълова)
    Нямам думи! Просто уникално! Моля се само да е лирическа действителност, да не ти се е случило наистина нещо лошо! Харесвам те!
  • darisss (Дарина Шопова)
    darisss (Дарина Шопова)
    Изплетена тъга...
  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    Силно!Тъжно чувство!Разбирам те!Аз имам едно стихче- Горест- ако искаш прочети...Добре е да пишем дори и за мъката си, дори и да ни оценят като тъжни или нещастни! С уважение!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Боже... как ме натъжи, приятелю...
    посече ме тази болка в стиха..
    невероятно силно, докосващо..

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0