20 sept 2014, 10:21

Малките неща... 

  Poesía » Filosófica
3005 3 45

  

                Малките неща...

 

 

 

Наслаждавах се на малките неща!...

Бутилка вино, снежно-бяла зима,

пламъкът интимен на свещта,

милувчица от моята любима...

 

Къшей хляб в ръката на дете,

късно ято в небесата сиви...

Малкото!... Което ме зове

към мигове възвишено-красиви!...

 

Наслаждавах се на малките неща

и сляпо вярвах в чудесата!...

До онзи ден!... По-черен от нощта,

под воала пъстър на цветята

 

пътят ми преплете се с ковчег!

Най-малкият!... Сълзица чиста, свята...

Най-тъжният, оплакван от човек...

Кинжал в гръдта на Светлината!

 

Бутилка вино малка е да спре

от този миг душевната ми мъка...

И всяка следваща все по-добре

живота ми склонява към разлъка...

 

Нагарча ароматът на свещта,

погледи не вдигам към ятата...

До гроб намразих малките неща!

И спрях да вярвам в чудесата...

 

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поглед, или погледи? Страшна поезия!
    Благодаря!
  • Нямам думи! Просто уникално! Моля се само да е лирическа действителност, да не ти се е случило наистина нещо лошо! Харесвам те!
  • Изплетена тъга...
  • Силно!Тъжно чувство!Разбирам те!Аз имам едно стихче- Горест- ако искаш прочети...Добре е да пишем дори и за мъката си, дори и да ни оценят като тъжни или нещастни! С уважение!
  • Боже... как ме натъжи, приятелю...
    посече ме тази болка в стиха..
    невероятно силно, докосващо..
  • Donnerjack (Донърджак) “Поезията не може да бъде убита. Тя умира само от
    собствената си смърт.”
    Иван Радоев
    А вашата е просто...НЕПОВТОРИМА, УБИЙСТВЕНА! Апропо... Прилича повече на проза!
  • Vorigus gerum, Джак!!!
    колкото и слабо да ти се струва...
  • Тъжно.Дилетантско и слабо. Джак
  • Наистина силно и болезнено...и така крайно, но и мъдро и красиво...както винаги в твоята поезия...прегръщам те нежно и аз...макар и само виртуално!
  • Аз свалям шапката, глава навеждам поклон пред тебе ще отдам .За този стих магия чиста...Направо пилигрим!Поздрав от все сърце!!!
  • Какво да кажа от мен. Другите са казали всичко. Просто е разтърсващо, когато нещо прободе оптимизма ти.
  • Топла прегръдка от мен, Агоп!
  • Тъжно...
  • Тук ще помълча...
    Прегръдка!
  • И аз те прегръщам, Мъдрецо!
  • какъв конкурс си спретнахте, Танче с Дочка...
    нямам думи!!!
    добри вълчи прегръдки и за двете ви!
  • Какво е щастие? Една усмивка.
    Приятелско обаждане в нощта.
    Глас топъл. Майчина завивка,
    даряваща любов и светлина.
    А може би искряща радост,
    проблясваща във детските очи.
    Любов красива, нежна сладост,
    романтика и сбъднати мечти.
    Клонче с аромат на пролет...
    Песен кукувича в утринта...
    Слънчев лъч усмихнат в полет...
    Щастие са... малките неща.
    Старческа ръка докоснала те плахо,
    с няма благодарност на уста.
    за любовта получена на сляпо,
    за жълтите стотинки във дланта.
    Щастието... носи откровеност,
    истинност, Вселенска доброта,
    и душата, същността нетленна,
    е в хармония. Излъчва красота.

    Щастие са малките неща!
    Прекрасен е стиха ти!
  • уникална си, Доче!!!
    благодаря ти!
  • От кал били сме казват и повтарят...
    А всъщност всеки е една вселена
    от думи, мисли, навици и атоми,
    изгубени мечти,лица и време...
    Все мънички неща, които галят
    слуха и погледа. Избистрят хоризонта.
    Безносата се спуска като ястреб
    и късче щастие отнася в ноктите...
    Планетите се преподреждат куцайки.
    (Вселената през болка оцелява)
    И пак посреща всяко ново утро.
    И пак със всеки залез се прощава...

    Ех,Аги.Благодаря ти за емоцията. Разтърси ме.
  • Неизбежният завършек на малките, пък и на големите неща!Но защо ли толкова много боли?!
    Поздрави и от мен!Прекрасен стих!
  • Думите са малки и безсилни, нямам такива, за да изразя преклонението си
    пред болката ти...
  • Покъртително произведение,разтърси душата ми!
  • Тежките загуби правят невидими малките неща... до следващото "проглеждане".
  • Разплака ме, но толкова хубаво си го казал! Благодаря ти !Бутилка вино малко е да спре !
  • двама сме, Валка...двама сме...
    този за когото говориш, е добрия...
    не ти трябва да опознаеш лошия, макар че лош няма при мене...
    има зъл!!!
    но това е друга тема, Усмивчице!
    добри вълчи прегръдки за всички!!!
  • Ти си някакъв, различен, извънземен вълк! Няма такъв, като теб! Съвсем мъничко ти стига, да си щастлив. Ако поне всеки втори е като теб, светът щеше да е друг!
  • ох, Танче...
    знам, душко и ти съчувствам истински...
  • Този стих сякаш е писан за мен.
    Благодаря ти!
  • благодаря на поспрелите се на моята страничка!
    това все пак са думи на "лирическия герой"!
    пази Боже да е нещо друго...
  • И все пак има нещо, което лекува- думите на поезията, когато е
    истинска, а ти си другаруваш с нея- пази я, с нейното усещане за света.Wali/Виолета Томова/
  • Силно и горестно!
    Изплакано, докосващо душата и красиво!
  • Разбирам! Но, може би след време... ше бъде всичко по-различно. Кураж!
  • Казват, че истинска смърт няма, само душата ни преминава от едно тяло
    в друго тяло, но това, че не помним нищо от живота в предходното си
    тяло, превръща това твърдение в нещо, което няма удовлетворяващо значение, щом не помним предишния си живот, какъв е смисълът от безсмъртната ни душа... Това е загадка, която никой не може нито да отгатне, нито да обясни логично ...
    Много силен, талантливо сътворен и докосващ сърцето стих, Агоп!
    Поздрави и от мен!
  • Смъртта идва, за да ни научи кои са ценните неща в живота!

    Силен , разтърсващ стих! Аги!!
  • Без думи!
  • благодаря на всички, които намират време и за мене...
    бъдете здрави!
  • Невероятно силно и истинско!
  • В радостта от малките неща е смисълът на живота. Загубим ли способността да се радваме на малките неща, Бог да ни е на помощ.
    Много красив и мъдър стих, Агоп!

    Като светкавица падна върху мен:

    "Кинжал в гръдта на Светлината!"

    Изключителна творба, пред която буквално онемявам!

    С преклонение за написаното, Мисана!
  • Тъжно, горестно, силно!
  • Някои творби не се коментират.Съпреживяваш мълчаливо и това е...
  • Много силен стих!
  • Посичаш с думи, Вълчо!
  • Как искам дума топла да ти кажа -
    да разледи скованото във лед!
    Духът ти да политне като птица
    събудена от скромния куплет!
    И пак назад, но с мъдрост да погледнеш
    към малките, но важните неща.

    Живота на всеки е непредвидим.

    "Бутилка вино малка е да спре
    от този миг душевните ми мъки...
    И всяка следваща все по-добре
    живота ми склонява към разлъка..."

    Точно това - не!Във всеки човек има скрита резерва от сили, които се задействат, когато ги призовем.Бъди силен и борбен!
    Творбата ти е чудесна, но без тъга в този живот никой неможе да отмини.Възхитена съм от прекрасното класическо стихослужение!
    Поздрав и стискам ръката ти!
  • Много силно...
Propuestas
: ??:??