Sep 20, 2014, 10:21 AM

Малките неща...

4K 3 44

  

                Малките неща...

 

 

 

Наслаждавах се на малките неща!...

Бутилка вино, снежно-бяла зима,

пламъкът интимен на свещта,

милувчица от моята любима...

 

Къшей хляб в ръката на дете,

късно ято в небесата сиви...

Малкото!... Което ме зове

към мигове възвишено-красиви!...

 

Наслаждавах се на малките неща

и сляпо вярвах в чудесата!...

До онзи ден!... По-черен от нощта,

под воала пъстър на цветята

 

пътят ми преплете се с ковчег!

Най-малкият!... Сълзица чиста, свята...

Най-тъжният, оплакван от човек...

Кинжал в гръдта на Светлината!

 

Бутилка вино малка е да спре

от този миг душевната ми мъка...

И всяка следваща все по-добре

живота ми склонява към разлъка...

 

Нагарча ароматът на свещта,

погледи не вдигам към ятата...

До гроб намразих малките неща!

И спрях да вярвам в чудесата...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поглед, или погледи? Страшна поезия!
    Благодаря!
  • Нямам думи! Просто уникално! Моля се само да е лирическа действителност, да не ти се е случило наистина нещо лошо! Харесвам те!
  • Изплетена тъга...
  • Силно!Тъжно чувство!Разбирам те!Аз имам едно стихче- Горест- ако искаш прочети...Добре е да пишем дори и за мъката си, дори и да ни оценят като тъжни или нещастни! С уважение!
  • Боже... как ме натъжи, приятелю...
    посече ме тази болка в стиха..
    невероятно силно, докосващо..

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...