Малките неща...
Малките неща...
Наслаждавах се на малките неща!...
Бутилка вино, снежно-бяла зима,
пламъкът интимен на свещта,
милувчица от моята любима...
Къшей хляб в ръката на дете,
късно ято в небесата сиви...
Малкото!... Което ме зове
към мигове възвишено-красиви!...
Наслаждавах се на малките неща
и сляпо вярвах в чудесата!...
До онзи ден!... По-черен от нощта,
под воала пъстър на цветята
пътят ми преплете се с ковчег!
Най-малкият!... Сълзица чиста, свята...
Най-тъжният, оплакван от човек...
Кинжал в гръдта на Светлината!
Бутилка вино малка е да спре
от този миг душевната ми мъка...
И всяка следваща все по-добре
живота ми склонява към разлъка...
Нагарча ароматът на свещта,
погледи не вдигам към ятата...
До гроб намразих малките неща!
И спрях да вярвам в чудесата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
