Объркан е за малко или смахнат.
И в делника е с новия си кат.
Полива под терасата лехите
и буди присмех у съседа си окат.
И не за хляб, за друго нещо гладен,
не казва думичка и никога не спори.
Световните проблеми са за други,
цветята са му слабост и опора.
Домът му е таван, високо във простора.
Дъждът дочува пръв и плахият капчук.
Поглежда като господ бог отгоре,
забързаният ритъм спира тук.
Когато тръгвам в мрак или се връщам,
човека виждам в светлина облян.
И става чудо - пренаселената къща
ме направлява като морски фар.
…
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados