Dec 28, 2018, 9:24 AM

Малкият човек

  Poetry » Civic
601 1 0

 

Объркан е за малко или смахнат.

И в делника е с новия си кат.

Полива под терасата лехите

и буди присмех у съседа си окат.

И не за хляб, за друго нещо гладен,

не казва думичка и никога не спори.

Световните проблеми са за други,

цветята са му слабост и опора.

Домът му е таван, високо във простора.

Дъждът дочува пръв и плахият капчук.

Поглежда като господ бог отгоре,

забързаният ритъм спира тук.

Когато тръгвам в мрак или се връщам,

човека виждам в светлина облян.

И става чудо - пренаселената къща

ме направлява като морски фар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....