8 feb 2012, 23:09

Малкият Дявол 

  Poesía » Otra
1843 4 13

В ума ми Дяволът намери си площадка.

Със слаби ангели съм – там се заигра.

Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,

а от мечтите – само пепел и пера...

„Кротувай, пакостнико!” -  нежно го погалих,

че ми напомни изоставено дете.

Ала когато всички истини подпали,

видях в очите му, че Хаосът расте.

 

И май нарочно днес оставил е вратата

на Преизподнята отворена във мен.

Нахлуват мрачни мисли – дракони крилати,

а моят малък Дявол пляска възхитен.

Дали допуснах грешка, Господи, не зная...

Но бях сама, а той – останал без криле.

Прибрах в сърцето си сирачето от Рая.

(А той не ме прибра, че нямаше сърце.)


В ума ми Дяволът намери си играчка.

На тъмно крие се и пакости крои.

А аз дали съм зла? Навярно съм глупачка.

Но малък Дявол щом е, май не се брои...


                         

© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??