Малкият Дявол
В ума ми Дяволът намери си площадка.
Със слаби ангели съм – там се заигра.
Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,
а от мечтите – само пепел и пера...
„Кротувай, пакостнико!” - нежно го погалих,
че ми напомни изоставено дете.
Ала когато всички истини подпали,
видях в очите му, че Хаосът расте.
И май нарочно днес оставил е вратата
на Преизподнята отворена във мен.
Нахлуват мрачни мисли – дракони крилати,
а моят малък Дявол пляска възхитен.
Дали допуснах грешка, Господи, не зная...
Но бях сама, а той – останал без криле.
Прибрах в сърцето си сирачето от Рая.
(А той не ме прибра, че нямаше сърце.)
В ума ми Дяволът намери си играчка.
На тъмно крие се и пакости крои.
А аз дали съм зла? Навярно съм глупачка.
Но малък Дявол щом е, май не се брои...
© Пепа Петрунова All rights reserved.
