Feb 8, 2012, 11:09 PM

Малкият Дявол 

  Poetry » Other
1750 2 12

В ума ми Дяволът намери си площадка.

Със слаби ангели съм – там се заигра.

Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,

а от мечтите – само пепел и пера...

„Кротувай, пакостнико!” -  нежно го погалих,

че ми напомни изоставено дете.

Ала когато всички истини подпали,

видях в очите му, че Хаосът расте.

 

И май нарочно днес оставил е вратата

на Преизподнята отворена във мен.

Нахлуват мрачни мисли – дракони крилати,

а моят малък Дявол пляска възхитен.

Дали допуснах грешка, Господи, не зная...

Но бях сама, а той – останал без криле.

Прибрах в сърцето си сирачето от Рая.

(А той не ме прибра, че нямаше сърце.)


В ума ми Дяволът намери си играчка.

На тъмно крие се и пакости крои.

А аз дали съм зла? Навярно съм глупачка.

Но малък Дявол щом е, май не се брои...


                         

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??