8.02.2012 г., 23:09 ч.

Малкият Дявол 

  Поезия » Друга
1846 4 13

В ума ми Дяволът намери си площадка.

Със слаби ангели съм – там се заигра.

Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,

а от мечтите – само пепел и пера...

„Кротувай, пакостнико!” -  нежно го погалих,

че ми напомни изоставено дете.

Ала когато всички истини подпали,

видях в очите му, че Хаосът расте.

 

И май нарочно днес оставил е вратата

на Преизподнята отворена във мен.

Нахлуват мрачни мисли – дракони крилати,

а моят малък Дявол пляска възхитен.

Дали допуснах грешка, Господи, не зная...

Но бях сама, а той – останал без криле.

Прибрах в сърцето си сирачето от Рая.

(А той не ме прибра, че нямаше сърце.)


В ума ми Дяволът намери си играчка.

На тъмно крие се и пакости крои.

А аз дали съм зла? Навярно съм глупачка.

Но малък Дявол щом е, май не се брои...


                         

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??