Малкият Дявол
В ума ми Дяволът намери си площадка.
Със слаби ангели съм – там се заигра.
Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,
а от мечтите – само пепел и пера...
„Кротувай, пакостнико!” - нежно го погалих,
че ми напомни изоставено дете.
Ала когато всички истини подпали,
видях в очите му, че Хаосът расте.
И май нарочно днес оставил е вратата
на Преизподнята отворена във мен.
Нахлуват мрачни мисли – дракони крилати,
а моят малък Дявол пляска възхитен.
Дали допуснах грешка, Господи, не зная...
Но бях сама, а той – останал без криле.
Прибрах в сърцето си сирачето от Рая.
(А той не ме прибра, че нямаше сърце.)
В ума ми Дяволът намери си играчка.
На тъмно крие се и пакости крои.
А аз дали съм зла? Навярно съм глупачка.
Но малък Дявол щом е, май не се брои...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
