24 abr 2014, 18:33

Малкият град

  Poesía » Otra
1.9K 0 14

 

 

 

Спряло е времето в малкия град,

бавно надигат се спомени сетни.

Живи са още и Слав, и Спартак,

зреят лозята под делници летни.

 

Горди са хората в славния град,

с вино закърмени, с труд закалени.

Расли под мела в планинския скат,

пазят легенди, отдавна родени.

 

Тих е животът във стария град,

тежко заспали двукатите къщи.

Само Пирина зад старий конак

плахо подсеща за битки могъщи.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Описанието на малкото градче е прекрасно-кратко и пленяващо. Но онова кйоето прави от тези няколко реда незабравим стих е атмосферата, душевността която прониква в нас, когато го четем. Като на летящо вълшебно килимче ни отнася към тишината на Мелник, към реките руйно вино изтекли тук през вековете. Към смокиновите дървета по улиците и старите къщи изградени от човека за да съхраняват неговите истории и съкровени тайни. И над всичко царува онази пленяваща тишина за коята говори Анни. Браво!
  • Като мелнишко вино...
    Много сполучливо, браво!!!
    Усеща се атмосферата... обаянието...
    Много пъти съм била в Мелник, чудесно си го пресъздала... почувствах се отново там. Явно много ти е харесал и те е "грабнал"... както и мен, де Май няма човек, бил в Мелник, да не остави част от себе си там...
    Поздрав!
  • Поизчаках малко за да не стане дай ми-на ти но си го харесах още онзи ден
    Перфектен ритъм, Ани! И една приятна тишана... пренасяш се там.
    Много е хубав стиха!
  • Хармония от ритъм, настроение и послание!
    Ето как хубаво и обично се е получило!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...