24.04.2014 г., 18:33

Малкият град

1.9K 0 14

 

 

 

Спряло е времето в малкия град,

бавно надигат се спомени сетни.

Живи са още и Слав, и Спартак,

зреят лозята под делници летни.

 

Горди са хората в славния град,

с вино закърмени, с труд закалени.

Расли под мела в планинския скат,

пазят легенди, отдавна родени.

 

Тих е животът във стария град,

тежко заспали двукатите къщи.

Само Пирина зад старий конак

плахо подсеща за битки могъщи.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Описанието на малкото градче е прекрасно-кратко и пленяващо. Но онова кйоето прави от тези няколко реда незабравим стих е атмосферата, душевността която прониква в нас, когато го четем. Като на летящо вълшебно килимче ни отнася към тишината на Мелник, към реките руйно вино изтекли тук през вековете. Към смокиновите дървета по улиците и старите къщи изградени от човека за да съхраняват неговите истории и съкровени тайни. И над всичко царува онази пленяваща тишина за коята говори Анни. Браво!
  • Като мелнишко вино...
    Много сполучливо, браво!!!
    Усеща се атмосферата... обаянието...
    Много пъти съм била в Мелник, чудесно си го пресъздала... почувствах се отново там. Явно много ти е харесал и те е "грабнал"... както и мен, де Май няма човек, бил в Мелник, да не остави част от себе си там...
    Поздрав!
  • Поизчаках малко за да не стане дай ми-на ти но си го харесах още онзи ден
    Перфектен ритъм, Ани! И една приятна тишана... пренасяш се там.
    Много е хубав стиха!
  • Хармония от ритъм, настроение и послание!
    Ето как хубаво и обично се е получило!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...