Спряло е времето в малкия град,
бавно надигат се спомени сетни.
Живи са още и Слав, и Спартак,
зреят лозята под делници летни.
Горди са хората в славния град,
с вино закърмени, с труд закалени.
Расли под мела в планинския скат,
пазят легенди, отдавна родени.
Тих е животът във стария град,
тежко заспали двукатите къщи.
Само Пирина зад старий конак
плахо подсеща за битки могъщи.