Малкият град
Спряло е времето в малкия град,
бавно надигат се спомени сетни.
Живи са още и Слав, и Спартак,
зреят лозята под делници летни.
Горди са хората в славния град,
с вино закърмени, с труд закалени.
Расли под мела в планинския скат,
пазят легенди, отдавна родени.
Тих е животът във стария град,
тежко заспали двукатите къщи.
Само Пирина зад старий конак
плахо подсеща за битки могъщи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Станоева Все права защищены
Май няма човек, бил в Мелник, да не остави част от себе си там...
но си го харесах още онзи ден