24 апр. 2014 г., 18:33

Малкият град

1.9K 0 14

 

 

 

Спряло е времето в малкия град,

бавно надигат се спомени сетни.

Живи са още и Слав, и Спартак,

зреят лозята под делници летни.

 

Горди са хората в славния град,

с вино закърмени, с труд закалени.

Расли под мела в планинския скат,

пазят легенди, отдавна родени.

 

Тих е животът във стария град,

тежко заспали двукатите къщи.

Само Пирина зад старий конак

плахо подсеща за битки могъщи.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Описанието на малкото градче е прекрасно-кратко и пленяващо. Но онова кйоето прави от тези няколко реда незабравим стих е атмосферата, душевността която прониква в нас, когато го четем. Като на летящо вълшебно килимче ни отнася към тишината на Мелник, към реките руйно вино изтекли тук през вековете. Към смокиновите дървета по улиците и старите къщи изградени от човека за да съхраняват неговите истории и съкровени тайни. И над всичко царува онази пленяваща тишина за коята говори Анни. Браво!
  • Като мелнишко вино...
    Много сполучливо, браво!!!
    Усеща се атмосферата... обаянието...
    Много пъти съм била в Мелник, чудесно си го пресъздала... почувствах се отново там. Явно много ти е харесал и те е "грабнал"... както и мен, де Май няма човек, бил в Мелник, да не остави част от себе си там...
    Поздрав!
  • Поизчаках малко за да не стане дай ми-на ти но си го харесах още онзи ден
    Перфектен ритъм, Ани! И една приятна тишана... пренасяш се там.
    Много е хубав стиха!
  • Хармония от ритъм, настроение и послание!
    Ето как хубаво и обично се е получило!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...