10 abr 2016, 19:10

Малкият принц

  Poesía
800 0 9

Едно момче с коси от злато
реши да пътешества...

Из толкова много чудеса,
из хиляди звезди
и толкова съдби..

 

Тъй жадно бе момчето да узнае.

И в този устрем тласнат бе  и  други светове да опознае.

 

И колко странни бяха всички
в безсмисления си живот...

И някак неуверен  стоеше принцът
в посявката на диалог.

 

Един е суетен - материя без дух.
Един - несретен и тъжен алкохолик.

Трети пък начетен  и някак си нелепо тих...

Четвърти - лидер и смешник!

Петият е твърде скромен,

а шести е от алчността поробен.

 

И тъй във своето пътуване
намери малкото момче земята.

И приятелството той откри,
но всеотдайност трудно бе да му дари.

 

И в миг почувства се изгубен,
тъй липсваше му  любовта...

A беше толкова влюбен,
едва сега го осъзна...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Eva Filth Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна, макар и меланхолична творба.
  • Много благодаря!
  • Приятно е да пътувам в стиховете ти, Ева Поздрав!
  • Чудесно! С малко думи си успяла да кажеш много. А любовта, любовта е онази подправка, която прави живота Живот!
  • Искам да направя едно разяснение върху коментара си, за да не звучи, на пръв поглед, неадекватно. Дейвид Баумън е герой на Артър Кларк от знаменития му научно-фантастичен роман "Една одисея в космоса през 2001-та година". Както е известно, в резултат на космическите си лутания, той най-накрая се събужда като бебе в един непознат свят. А вторият пункт, върху който сложих акцент, е от "Земя на хората" на Екзюпери и по-специално от неговите разсъждения за детето на едно работническо семейство, което е като един малък принц, или както го нарича самият Екзюпери - "един малък Моцарт". Родителите са като два мъртви къса глина до този Моцарт, на фона на лунната светлина.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...