10.04.2016 г., 19:10

Малкият принц

798 0 9

Едно момче с коси от злато
реши да пътешества...

Из толкова много чудеса,
из хиляди звезди
и толкова съдби..

 

Тъй жадно бе момчето да узнае.

И в този устрем тласнат бе  и  други светове да опознае.

 

И колко странни бяха всички
в безсмисления си живот...

И някак неуверен  стоеше принцът
в посявката на диалог.

 

Един е суетен - материя без дух.
Един - несретен и тъжен алкохолик.

Трети пък начетен  и някак си нелепо тих...

Четвърти - лидер и смешник!

Петият е твърде скромен,

а шести е от алчността поробен.

 

И тъй във своето пътуване
намери малкото момче земята.

И приятелството той откри,
но всеотдайност трудно бе да му дари.

 

И в миг почувства се изгубен,
тъй липсваше му  любовта...

A беше толкова влюбен,
едва сега го осъзна...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Eva Filth Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесна, макар и меланхолична творба.
  • Много благодаря!
  • Приятно е да пътувам в стиховете ти, Ева Поздрав!
  • Чудесно! С малко думи си успяла да кажеш много. А любовта, любовта е онази подправка, която прави живота Живот!
  • Искам да направя едно разяснение върху коментара си, за да не звучи, на пръв поглед, неадекватно. Дейвид Баумън е герой на Артър Кларк от знаменития му научно-фантастичен роман "Една одисея в космоса през 2001-та година". Както е известно, в резултат на космическите си лутания, той най-накрая се събужда като бебе в един непознат свят. А вторият пункт, върху който сложих акцент, е от "Земя на хората" на Екзюпери и по-специално от неговите разсъждения за детето на едно работническо семейство, което е като един малък принц, или както го нарича самият Екзюпери - "един малък Моцарт". Родителите са като два мъртви къса глина до този Моцарт, на фона на лунната светлина.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...