EvaFilth (Eva Filth)
75 459
Apr 10, 2016, 7:10 PM

Малкият принц 

  Poetry
580 0 9

Едно момче с коси от злато
реши да пътешества...

Из толкова много чудеса,
из хиляди звезди
и толкова съдби..

 

Тъй жадно бе момчето да узнае.

И в този устрем тласнат бе  и  други светове да опознае.

 

И колко странни бяха всички
в безсмисления си живот...

И някак неуверен  стоеше принцът
в посявката на диалог.

 

Един е суетен - материя без дух.
Един - несретен и тъжен алкохолик.

Трети пък начетен  и някак си нелепо тих...

Четвърти - лидер и смешник!

Петият е твърде скромен,

а шести е от алчността поробен.

 

И тъй във своето пътуване
намери малкото момче земята.

И приятелството той откри,
но всеотдайност трудно бе да му дари.

 

И в миг почувства се изгубен,
тъй липсваше му  любовта...

A беше толкова влюбен,
едва сега го осъзна...

 

 

 

 

© Eva Filth All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесна, макар и меланхолична творба.
  • Много благодаря!
  • Приятно е да пътувам в стиховете ти, Ева Поздрав!
  • Чудесно! С малко думи си успяла да кажеш много. А любовта, любовта е онази подправка, която прави живота Живот!
  • Искам да направя едно разяснение върху коментара си, за да не звучи, на пръв поглед, неадекватно. Дейвид Баумън е герой на Артър Кларк от знаменития му научно-фантастичен роман "Една одисея в космоса през 2001-та година". Както е известно, в резултат на космическите си лутания, той най-накрая се събужда като бебе в един непознат свят. А вторият пункт, върху който сложих акцент, е от "Земя на хората" на Екзюпери и по-специално от неговите разсъждения за детето на едно работническо семейство, което е като един малък принц, или както го нарича самият Екзюпери - "един малък Моцарт". Родителите са като два мъртви къса глина до този Моцарт, на фона на лунната светлина.
  • Много се радвам, че текстът ви е харесал! Това е книгата, която винаги ме е вдъхновявала. Особено образът на розата. А така обичам рози! Може да се пише много по темата.
  • Просто "Малкият принц"...прочетох отново в тези стихове...и не знам какво да кажа.
    Липсата на любов едно страшно и мъртво нищо, а нейното съществуване е просто всичко и не само живота...
  • Петица и от мен, Ева! Малкият Дейвид Бауман осъзнава, че любовта е най-незаменимото нещо в този свят и затова липсата й е толкова страшна. Чудесен финал! И колко обезсмислени животи. Животи не на хора, а на късове глина без дъхнат божий дух, както би казал Екзюпери.
    П.П. И не се притеснявай от няколкото постоянни хейтъра в този сайт. Те само ти вдигат рейтинга, сваляйки своя.
  • Чудесно! Малкият принц и неговата роза (извор на вдъхновение и интересно пречупен през погледа на Ева). Добре си описала различните типове хора. Тц-тц-тц, публикувано преди 20-тина минути и вече има две единици (кога успяхте, ве?!). Айде петица пък от мен!
Random works
: ??:??