lubara (Любомир Николов)
204 782
26 jun 2009, 12:17

Малко аз и много ти 

  Poesía » De amor
579 0 3

                             Аз съм мъж - но пак момче,

                             макар и малко побеляло.

                             А ти жена - момиче още,

                             и  колко много млада .

 

                              С очи кафяви съм,

                              а твоите са толкоз сини .

                              И как усмивката те разкрасява,

                              без нея ти си все прекрасна .

 

                              Аз малко съм си тъжен,

                              а може би годините го искат.

                              Но знам как само ти умееш

                              тъй отведнъж да ме усмихнеш .

 

                              Не искам ролите да си смениме,

                              кафявото не може да е синьо.

                              И младостта не трябва да си тръгва,

                              ти винаги за мен ще бъдеш пролет.

© Любомир Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??