Малко аз и много ти
Аз съм мъж - но пак момче,
макар и малко побеляло.
А ти жена - момиче още,
и колко много млада .
С очи кафяви съм,
а твоите са толкоз сини .
И как усмивката те разкрасява,
без нея ти си все прекрасна .
Аз малко съм си тъжен,
а може би годините го искат.
Но знам как само ти умееш
тъй отведнъж да ме усмихнеш .
Не искам ролите да си смениме,
кафявото не може да е синьо.
И младостта не трябва да си тръгва,
ти винаги за мен ще бъдеш пролет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Николов Всички права запазени
