Аз съм мъж - но пак момче,
макар и малко побеляло.
А ти жена - момиче още,
и колко много млада .
С очи кафяви съм,
а твоите са толкоз сини .
И как усмивката те разкрасява,
без нея ти си все прекрасна .
Аз малко съм си тъжен,
а може би годините го искат.
Но знам как само ти умееш
тъй отведнъж да ме усмихнеш .
Не искам ролите да си смениме,
кафявото не може да е синьо.
И младостта не трябва да си тръгва,
ти винаги за мен ще бъдеш пролет.
© Любомир Николов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
