19 dic 2008, 19:43

малко кръв

  Poesía
623 0 5
къде е грехът
на
настъпената
от Нас
буболечка ?

запитахме ли се
дали я
боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето още един човек, който мисли като мен! Аз така се опитвам да втълпя на всички хора край мен, че буболечките не са им направили нищо и няма смисъл да ги убиват ей така..ама на..никой не чува.. Браво за стиха!
  • Спомням си, че когато бях на около 5-6 годинки, един ден се замислих за мравките по земята и за това, че когато човек ходи колко ли настъпва без да види... и се бях вманиачила и ходех толкова бавно с поглед забит в земята само и само да не настъпя някоя мравка, уви веднъж настъпих и я водих вкъщи да я лекувам.. умря и дълго плаках.

    Чудесен стих!
  • Често съм се питала
  • наистина е страхотно и има много истина в него..БРАВО!
  • Чудесна философия, чудесен стих, поздравления!!!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...