19 dic 2008, 19:43

малко кръв

  Poesía
621 0 5
къде е грехът
на
настъпената
от Нас
буболечка ?

запитахме ли се
дали я
боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето още един човек, който мисли като мен! Аз така се опитвам да втълпя на всички хора край мен, че буболечките не са им направили нищо и няма смисъл да ги убиват ей така..ама на..никой не чува.. Браво за стиха!
  • Спомням си, че когато бях на около 5-6 годинки, един ден се замислих за мравките по земята и за това, че когато човек ходи колко ли настъпва без да види... и се бях вманиачила и ходех толкова бавно с поглед забит в земята само и само да не настъпя някоя мравка, уви веднъж настъпих и я водих вкъщи да я лекувам.. умря и дълго плаках.

    Чудесен стих!
  • Често съм се питала
  • наистина е страхотно и има много истина в него..БРАВО!
  • Чудесна философия, чудесен стих, поздравления!!!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...