19 дек. 2008 г., 19:43

малко кръв

626 0 5
къде е грехът
на
настъпената
от Нас
буболечка ?

запитахме ли се
дали я
боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ето още един човек, който мисли като мен! Аз така се опитвам да втълпя на всички хора край мен, че буболечките не са им направили нищо и няма смисъл да ги убиват ей така..ама на..никой не чува.. Браво за стиха!
  • Спомням си, че когато бях на около 5-6 годинки, един ден се замислих за мравките по земята и за това, че когато човек ходи колко ли настъпва без да види... и се бях вманиачила и ходех толкова бавно с поглед забит в земята само и само да не настъпя някоя мравка, уви веднъж настъпих и я водих вкъщи да я лекувам.. умря и дълго плаках.

    Чудесен стих!
  • Често съм се питала
  • наистина е страхотно и има много истина в него..БРАВО!
  • Чудесна философия, чудесен стих, поздравления!!!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....