Dec 19, 2008, 7:43 PM

малко кръв

  Poetry
619 0 5
къде е грехът
на
настъпената
от Нас
буболечка ?

запитахме ли се
дали я
боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ето още един човек, който мисли като мен! Аз така се опитвам да втълпя на всички хора край мен, че буболечките не са им направили нищо и няма смисъл да ги убиват ей така..ама на..никой не чува.. Браво за стиха!
  • Спомням си, че когато бях на около 5-6 годинки, един ден се замислих за мравките по земята и за това, че когато човек ходи колко ли настъпва без да види... и се бях вманиачила и ходех толкова бавно с поглед забит в земята само и само да не настъпя някоя мравка, уви веднъж настъпих и я водих вкъщи да я лекувам.. умря и дълго плаках.

    Чудесен стих!
  • Често съм се питала
  • наистина е страхотно и има много истина в него..БРАВО!
  • Чудесна философия, чудесен стих, поздравления!!!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...