4 jul 2010, 1:37

Малко ми е мъката

  Poesía
635 0 0

 

 

Мразя те, по дяволите! ДА!

Девет пътя, девет нощи, девет дни,

а навън все още вали и вали...

Има ли смисъл от мойте слова?

 

Между пръстите ми целувки текат,

отдавна забравени и изоставени...

Душите ни на кръст са разпънати

заради един-единствен грешен път.

 

Безгрешният да хвърли първия камък,

но защо ти? Колко пъти греши?

Хайде, страхливецо, сега говори!

И в теб гореше забраненият пламък.

 

Отивай си, върви... Загивай!

Не заслужаваш от мен нищо да ти дам,

но, Бога ми, защо не те оставям сам?

Надежда? Смисъл? Не. Просто тръгвай...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...