Малко ми е мъката
637
0
0
Мразя те, по дяволите! ДА!
Девет пътя, девет нощи, девет дни,
а навън все още вали и вали...
Има ли смисъл от мойте слова?
Между пръстите ми целувки текат,
отдавна забравени и изоставени...
Душите ни на кръст са разпънати
заради един-единствен грешен път.
Безгрешният да хвърли първия камък,
но защо ти? Колко пъти греши?
Хайде, страхливецо, сега говори!
И в теб гореше забраненият пламък.
Отивай си, върви... Загивай!
Не заслужаваш от мен нищо да ти дам,
но, Бога ми, защо не те оставям сам?
Надежда? Смисъл? Не. Просто тръгвай...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
