Малко ми е мъката

Мразя те, по дяволите! ДА!

Девет пътя, девет нощи, девет дни,

а навън все още вали и вали...

Има ли смисъл от мойте слова?

Между пръстите ми целувки текат,

отдавна забравени и изоставени...

Душите ни на кръст са разпънати

заради един-единствен грешен път.

Безгрешният да хвърли първия камък,

но защо ти? Колко пъти греши?

Хайде, страхливецо, сега говори!

И в теб гореше забраненият пламък.

Отивай си, върви... Загивай!

Не заслужаваш от мен нищо да ти дам,

но, Бога ми, защо не те оставям сам?

Надежда? Смисъл? Не. Просто тръгвай...