2 abr 2017, 0:49  

Малко ни трябва...

902 5 9

Малко ни трябва...

 

Бели камъни. Зелена трева.

Огледало като бистра река.

Ухание на лалета и зюмбюли.

Разходка под слънцето на живота.

Понякога малко ни трябва,

за да усетим щастие и любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Почти винаги искаме повече или много повече, отколкото ни трябва и иронично искаме повече отколкото искаме. И от една страна това е добре и е нормално, защото така може да се приемем, да се преодолеем, да израстнем, да сбъднем мечтите си, от друга обаче не, защото когато това искане, амбиция се превърне в алчност, това ни изиграва лоша шега и най - вече върху нашата личност, когато хората, които са ни приели вече започват да се отдалечават от нас. И в желанието трябва да се намери баланса, като в много други неща. :)

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за споделеното, Адашке! Сърдечно!
  • Природата ни дава любов и вътрешна хармония/мир,макар и да я нараняваме. А колкото до хората...във времето в което живеем вече рядко има хора,които оценят това и се борят за него! Защото човешката природа е толкова алчна,че на 90% от населението в света стремежите му са Пари! Но има една индианска сентенция,която много харесвам -
    "Едва след като последното дърво бъде отсечено,
    едва след като последната река бъде отровена,
    едва след като последната риба бъде уловена,
    едва тогава вие ще откриете,
    че не можете да ядете пари."
  • Благодаря ви, приятели! От сърце ви желая много щастие и вдъхновение! Пращам ви поздрави и прегръдки!
  • Права си, Лили - много малко ни трябва. Въпросът е дали го разбираме? Или по-точно дали го разбираме навреме? Поздрави! Пожелавам ти достатъчно!
  • Щастлива и обичана жена е Любовта!😍

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...