2.04.2017 г., 0:49  

Малко ни трябва...

912 5 9

Малко ни трябва...

 

Бели камъни. Зелена трева.

Огледало като бистра река.

Ухание на лалета и зюмбюли.

Разходка под слънцето на живота.

Понякога малко ни трябва,

за да усетим щастие и любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Почти винаги искаме повече или много повече, отколкото ни трябва и иронично искаме повече отколкото искаме. И от една страна това е добре и е нормално, защото така може да се приемем, да се преодолеем, да израстнем, да сбъднем мечтите си, от друга обаче не, защото когато това искане, амбиция се превърне в алчност, това ни изиграва лоша шега и най - вече върху нашата личност, когато хората, които са ни приели вече започват да се отдалечават от нас. И в желанието трябва да се намери баланса, като в много други неща. :)

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за споделеното, Адашке! Сърдечно!
  • Природата ни дава любов и вътрешна хармония/мир,макар и да я нараняваме. А колкото до хората...във времето в което живеем вече рядко има хора,които оценят това и се борят за него! Защото човешката природа е толкова алчна,че на 90% от населението в света стремежите му са Пари! Но има една индианска сентенция,която много харесвам -
    "Едва след като последното дърво бъде отсечено,
    едва след като последната река бъде отровена,
    едва след като последната риба бъде уловена,
    едва тогава вие ще откриете,
    че не можете да ядете пари."
  • Благодаря ви, приятели! От сърце ви желая много щастие и вдъхновение! Пращам ви поздрави и прегръдки!
  • Права си, Лили - много малко ни трябва. Въпросът е дали го разбираме? Или по-точно дали го разбираме навреме? Поздрави! Пожелавам ти достатъчно!
  • Щастлива и обичана жена е Любовта!😍

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...