Apr 2, 2017, 12:49 AM  

Малко ни трябва...

900 5 9

Малко ни трябва...

 

Бели камъни. Зелена трева.

Огледало като бистра река.

Ухание на лалета и зюмбюли.

Разходка под слънцето на живота.

Понякога малко ни трябва,

за да усетим щастие и любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Почти винаги искаме повече или много повече, отколкото ни трябва и иронично искаме повече отколкото искаме. И от една страна това е добре и е нормално, защото така може да се приемем, да се преодолеем, да израстнем, да сбъднем мечтите си, от друга обаче не, защото когато това искане, амбиция се превърне в алчност, това ни изиграва лоша шега и най - вече върху нашата личност, когато хората, които са ни приели вече започват да се отдалечават от нас. И в желанието трябва да се намери баланса, като в много други неща. :)

Comments

Comments

  • Благодаря ти за споделеното, Адашке! Сърдечно!
  • Природата ни дава любов и вътрешна хармония/мир,макар и да я нараняваме. А колкото до хората...във времето в което живеем вече рядко има хора,които оценят това и се борят за него! Защото човешката природа е толкова алчна,че на 90% от населението в света стремежите му са Пари! Но има една индианска сентенция,която много харесвам -
    "Едва след като последното дърво бъде отсечено,
    едва след като последната река бъде отровена,
    едва след като последната риба бъде уловена,
    едва тогава вие ще откриете,
    че не можете да ядете пари."
  • Благодаря ви, приятели! От сърце ви желая много щастие и вдъхновение! Пращам ви поздрави и прегръдки!
  • Права си, Лили - много малко ни трябва. Въпросът е дали го разбираме? Или по-точно дали го разбираме навреме? Поздрави! Пожелавам ти достатъчно!
  • Щастлива и обичана жена е Любовта!😍

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...