Почти винаги искаме повече или много повече, отколкото ни трябва и иронично искаме повече отколкото искаме. И от една страна това е добре и е нормално, защото така може да се приемем, да се преодолеем, да израстнем, да сбъднем мечтите си, от друга обаче не, защото когато това искане, амбиция се превърне в алчност, това ни изиграва лоша шега и най - вече върху нашата личност, когато хората, които са ни приели вече започват да се отдалечават от нас. И в желанието трябва да се намери баланса, като в много други неща. :)
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Природата ни дава любов и вътрешна хармония/мир,макар и да я нараняваме. А колкото до хората...във времето в което живеем вече рядко има хора,които оценят това и се борят за него! Защото човешката природа е толкова алчна,че на 90% от населението в света стремежите му са Пари! Но има една индианска сентенция,която много харесвам -
"Едва след като последното дърво бъде отсечено,
едва след като последната река бъде отровена,
едва след като последната риба бъде уловена,
едва тогава вие ще откриете,
че не можете да ядете пари."
Така е, наистина малко ни трябва... Не случайно е казано, че щастието се крие в малките неща, които са всъщност са големите и значимите. Чудесна картина си представих, а посланието е ясно.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.