2 апр. 2017 г., 00:49  

Малко ни трябва...

911 5 9

Малко ни трябва...

 

Бели камъни. Зелена трева.

Огледало като бистра река.

Ухание на лалета и зюмбюли.

Разходка под слънцето на живота.

Понякога малко ни трябва,

за да усетим щастие и любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Почти винаги искаме повече или много повече, отколкото ни трябва и иронично искаме повече отколкото искаме. И от една страна това е добре и е нормално, защото така може да се приемем, да се преодолеем, да израстнем, да сбъднем мечтите си, от друга обаче не, защото когато това искане, амбиция се превърне в алчност, това ни изиграва лоша шега и най - вече върху нашата личност, когато хората, които са ни приели вече започват да се отдалечават от нас. И в желанието трябва да се намери баланса, като в много други неща. :)

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за споделеното, Адашке! Сърдечно!
  • Природата ни дава любов и вътрешна хармония/мир,макар и да я нараняваме. А колкото до хората...във времето в което живеем вече рядко има хора,които оценят това и се борят за него! Защото човешката природа е толкова алчна,че на 90% от населението в света стремежите му са Пари! Но има една индианска сентенция,която много харесвам -
    "Едва след като последното дърво бъде отсечено,
    едва след като последната река бъде отровена,
    едва след като последната риба бъде уловена,
    едва тогава вие ще откриете,
    че не можете да ядете пари."
  • Благодаря ви, приятели! От сърце ви желая много щастие и вдъхновение! Пращам ви поздрави и прегръдки!
  • Права си, Лили - много малко ни трябва. Въпросът е дали го разбираме? Или по-точно дали го разбираме навреме? Поздрави! Пожелавам ти достатъчно!
  • Щастлива и обичана жена е Любовта!😍

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...