Малко трябва
Гледам те учудено, сега разбрах -
така не съм се чувствала отдавна.
Сред слепите, била съм сляпа аз
и мойта орис е била да бягам.
Гледам те. Боже, колко близо е било,
онова за дето мъдрите говорят.
Любов ли е? Не знам... Дано,
и ако е, то аз се случвам в полет.
И виждаш ли, аз мога да летя,
от думите се раждам като жажда,
неродена песен, стих от пролетта.
Трябва само малко, малко трябва,
за да почувстваш жив от пепелта,
от тази пепел, която те убива.
Сега разбирам, чак едва сега,
че малко трябва, за да съм щастлива.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
ех...това щастие...колко и трябва на една жена...
само да я обичат...с обич, Сияна. -
Сияна, няма да се сдържа да не ти кажа, че не мога да си обясня някои твои жестоки стихове отпреди на фона на този, примерно. Не, че той е лощ. Може да се поредактира, че бягаш от ритъм. -
Малко трябва...
И ти ще си!
Сиска*! -
И виждаш ли, аз мога да летя,
от думите се раждам като жажда,
неродена песен, стих от пролетта.
Лети, Сиянче!
Прекрасен полет ти желая! -
,,Любов ли е? Не знам... Дано,''
Да! Любов е, Сиянче!
-
Малко ни трябва да сме щастливи, но как се преобразяваме с това щастие само!Поздравче, Сияна!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
и ако е, то аз се случвам в полет.
Толкова малко трябва...