Малко трябва
Гледам те учудено, сега разбрах -
така не съм се чувствала отдавна.
Сред слепите, била съм сляпа аз
и мойта орис е била да бягам.
Гледам те. Боже, колко близо е било,
онова за дето мъдрите говорят.
Любов ли е? Не знам... Дано,
и ако е, то аз се случвам в полет.
И виждаш ли, аз мога да летя,
от думите се раждам като жажда,
неродена песен, стих от пролетта.
Трябва само малко, малко трябва,
за да почувстваш жив от пепелта,
от тази пепел, която те убива.
Сега разбирам, чак едва сега,
че малко трябва, за да съм щастлива.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Сияна, няма да се сдържа да не ти кажа, че не мога да си обясня някои твои жестоки стихове отпреди на фона на този, примерно. Не, че той е лощ. Може да се поредактира, че бягаш от ритъм. 
