13 feb 2009, 22:44

Малък разговор

  Poesía
1K 0 1
 

Боже, често със теб си говорим.

Аз крещя, а ти мило ме гледаш.

Аз проклинам, а шепнеш отгоре,

плача аз - ти  дали ми се смееш?

 

Аз те питам, а нямам търпение

да дочакам душата ми, вечната -

да те чуе - тя твое творение,

смисъл, път, кръст и моя надежда.

 

И се лутам, а светиш над пътя

и ме чакаш очи да отворя.

Всеки път, щом политна към пъкъла,

чувам глас вътре в мен да се моли.

 

Търпелив си и много обичащ.

Научи ме, накажи ме с търпение.

Знаеш -  знам какво е обичане.

Покажи ми от него спасение.

 

Помогни ми да намеря в душата си

сила и вяра да търся безценното.

Да опазя гласа ти в сърцето си

и без страх да вървя срещу времето.

 

 

20.11.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Анчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....