Боже, често със теб си говорим.
Аз крещя, а ти мило ме гледаш.
Аз проклинам, а шепнеш отгоре,
плача аз - ти дали ми се смееш?
Аз те питам, а нямам търпение
да дочакам душата ми, вечната -
да те чуе - тя твое творение,
смисъл, път, кръст и моя надежда.
И се лутам, а светиш над пътя
и ме чакаш очи да отворя.
Всеки път, щом политна към пъкъла,
чувам глас вътре в мен да се моли.
Търпелив си и много обичащ.
Научи ме, накажи ме с търпение.
Знаеш - знам какво е обичане.
Покажи ми от него спасение.
Помогни ми да намеря в душата си
сила и вяра да търся безценното.
Да опазя гласа ти в сърцето си
и без страх да вървя срещу времето.
20.11.2008
© Галя Анчева Всички права запазени