Боже, често със теб си говорим.
Аз крещя, а ти мило ме гледаш.
Аз проклинам, а шепнеш отгоре,
плача аз - ти дали ми се смееш?
Аз те питам, а нямам търпение
да дочакам душата ми, вечната -
да те чуе - тя твое творение,
смисъл, път, кръст и моя надежда.
И се лутам, а светиш над пътя
и ме чакаш очи да отворя.
Всеки път, щом политна към пъкъла,
чувам глас вътре в мен да се моли. ...