Боже, често със теб си говорим.

Аз крещя, а ти мило ме гледаш.

Аз проклинам, а шепнеш отгоре,

плача аз - ти  дали ми се смееш?

Аз те питам, а нямам търпение

да дочакам душата ми, вечната -

да те чуе - тя твое творение,

смисъл, път, кръст и моя надежда.

И се лутам, а светиш над пътя

и ме чакаш очи да отворя.

Всеки път, щом политна към пъкъла,

чувам глас вътре в мен да се моли.

Търпелив си и много обичащ.

Научи ме, накажи ме с търпение.

Знаеш -  знам какво е обичане.

Покажи ми от него спасение.

Помогни ми да намеря в душата си

сила и вяра да търся безценното.

Да опазя гласа ти в сърцето си

и без страх да вървя срещу времето.

20.11.2008